История на България е онлайн библиотека, която съдържа публикации на български историци. Нашата цел е да поддържаме общодостъпен, задълбочен и надежден източник за историята на България, на който историците да публикуват своите изследвания.
Според оскъдните известия, големите и малки боляри, духовенството с патриарха начело, епископите и игумените се събирали под председателството на царя и на князете на събор. Съборите, за които знаем, се свиквали или за избор на цар, или за изкоренение на ересите. Ако съдим по аналогия със сръбските „сбори“, може да се направи заключение, че българският събор издавал също тъй и закони, откривал епархии, избирал епископи и т. н. По-точни известия имаме само за три събора, които се свикали, за да осъдят богомилите и другите еретици, единият в 1211 г., а другите два около 1350—1355 г. г. От събори са избрани царете: Константин, Михаил Бдински и Александър*.
* Έπεί δέ έρημος έπαναλείφθη κληρονόμου γνησίου ή των Βουλγάρων αρχή, ξυνιόντες οί προύχοντες εΙς βουλήν τδν τοΰ Τοίχου υιόν Κωνσταντίνον ε£ε το άρχειν αυτών άνα5έξασθαι έβουλεύσαντο. Acropolita. cap. 73.